петък, юли 31, 2009

Какви сме ние, българите? [12 характеристики]

By Angel Grancharov in Plovdiv

В своя блог А.Томанов зададе твърде интересен въпрос: Откъде могат да дойдат дълбоките промени, които са необходими? Аз там във връзка с изречението, съдържащо се в Доклада на ЕК, именно: “Дълбоките промени, които са необходими могат да дойдат единствено от вътрешността на българското общество.” написах следната реплика: “Много добре казано! И вярно! Не обяснява как, но ние трябва да изнамерим... като се променим сами, ама кога ли ще стане това?!” А пък г-н Томанов ме призова да дам свой отговор на поставените твърде важни въпроси.

Не е обаче лесно смислено да се отговори. Трябва и доста да се помисли. Аз мисля върху тях и тия дни непременно ще напиша нещо. А сега ви предоставям един кратък текст, взет от моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие: “Източниците на достойнството, успеха и богатството”), написана през далечната 1997 година, а излязла през 2000 г., който, по мое виждане, има пряко отношение към поставения проблем:

Понеже като народ се оставихме на скитания из своята дребнавост (загнездила се очевидно в дълбините на душите ни), понеже не показахме нужната решимост да се борим самоотвержено за свободата си, понеже прекалено дълго чакахме – загубихме, а след това и не можахме да защитим достойнството си (приемането, почти безропотно, на комунизма, е свидетелство за това). Нашият “национален характер” е коренът на бедите ни като народ, а, вероятно, и като индивиди: “личният характер” на “сбора от индивиди” прави националния характер, а ние, да признаем, и като индивиди не сме на нужната висота. Но за това ще говоря отделно – ако казаното дотук не е достатъчно да се е разбрало и какви сме като “преобладаващи”, широко разпространени в народа индивидуалности. Нали сами признаваме, че Ботев, Левски, Стамболов са нашите идеали, недостижими или по-скоро на космически разстояния от нас самите.

И така, коренът на проблемите ни като народ, а също и като индивиди е нашият национален характер, а именно:

● не показваме силна страст и чувство, т.е. “леки” и повърхностни сме;

● прекалено сме разсъдливи, липсва ни гъвкаво въображение, правим си дребни и криви сметки, чрез които се опитваме да надхитрим (винаги неуспешно!) битието, времето, съдбата и… “себе си дори”;

● нямаме нужната енергия да се борим за справедливи каузи, нерешителни сме, също не сме единни, обичаме да гледаме сеира на ония, “буйните глави”, които с това обричаме на курбан;

● изпаднали сме в някакво подло интересчийство (”ама защо аз да съм първи, нека другите да си трошат главите!”);

● прекалено ни е тесен жизненият хоризонт, поради което изпускаме от “полезрението” си най-важното, решаващото, кардиналното и съдбовното, т.е. “често изпускаме влака”;

● не ценим много-много “идеалните измишльотини” от типа на свобода, чест, дух, идея, съдба и т.н., малцина сред нас са ония, които виждат “по-далеч от носа си” (в мнозинството си сме материалисти, тук е корена на споменатата дребнавост, интересуват ни главно “реалните неща” от типа на ядене, пиене, спане и пр.);

● задоволяваме се с малко (бурканите, благодарение на които не умряхме от глад по време на комунизма!), не съзнаваме, че “който не хване голямото, той скоро губи и малкото”;

● обичаме да чакаме прекалено дълго, поради което често проспиваме решаващи мигове, събуждаме се когато е късно или само когато “ножът вече е опрял о кокала”;

● не обичаме и завиждаме на ония, които ни превъзхождат – вместо да ги подкрепяме и насърчаваме се опитваме да ги бутнем в провала;

● лековерни сме, затова вървим подир ония, които са като нас, т.е. лъжат или ни се подмазват;

● склонни сме да се самозалъгваме;

● страхливи сме и т.н.

Това, че сме търпеливи и че издържаме на страдания съвсем не е добродетел, напротив, изпълнено е с коварства: пилеем енергия без особена полза, по-добре щеше да бъде ако бяхме малко поне по-луди (”Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!” – колко прав е бил великият Стамболов, казвайки тези думи още в 1875 г.!), липсва ни мъжество, а най-много ни липсва “безумната дързост” и способността за риск, която е решаващото в историята и т.н.

Но нека да спра дотук, казах, че склонността ни да се самоокайваме (която е производна на казаното дотук) е добре развита и затова повече да не се самосъжаляваме: оправданията и с “нашия лош характер” струват също толкова, колкото струват и тези, свързани с “коварствата на великите сили”, колкото струват и другите, онези с… лошото време и пр.

И така, оказва се, че сме такива тъкмо защото не разбираме какво е това свобода. И оттук идат всичките ни беди…


П.П. от Алек: Мисля си сега колко хора ще се направят на обидени или засегнати от това, което е написал Ангел по-горе. Но всяко едно от тези неща са верни, разбира се не за всеки един българин но за почти всички.


Какво да четеш? Корупцията в България - визуално

Какво да си купиш? Книгата: ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: ВЕЧНОТО В КЛАСИЧЕСКАТА И МОДЕРНАТА ФИЛОСОФИЯ

Информацията ти харесва? Абонирай се и получавай новите публикации по email или RSS; или използвай големите бутони горе в дясно.

12 коментара:

  1. Интересно е, наистина, дали ще се намерят хора, които ще сметнат горните характеристиси за "обидно", и то не толкова просто за тях самите, ами дори и за "цялата" и "целокупната" българска нация. Който се обиди или вземе да протестира, че тия характеристики лично него го обиждали, с това само ще покаже, че те са твърде верни. Разбира се, те не важат за всички нас, а само за повечето; за жалост, валидни са обаче за огромната част от представителите на българската популация...

    ОтговорИзтриване
  2. Впрочем, сега се сещам за нещо, което и предлагам веднага: оня читател на блога или пък блогър, който напише смислен коментар на изложената в моя текст теза, ще получи като награда екземпляр от книгата, от която е взет текста, именно книгата "Универсумът на на свободата". Тази книга е излязла през 2000-та година, останали са съвсем малко екземпляри у мен, в книжарниците изобщо вече не може да се намери, един вид е станала библиографска рядкост, по тази причина съм готов да се разделя с няколко от притежаваните от мен ценни екземпляри, като ги подаря на тия, които напишат смислени коментари по моята теза. Мисля, че това е добър начин да се стимулира дискусията, като на г-н Томанов предоставям възможността да популяризира този стимул :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Няма реакции... естествено... кога ли ще мирясам - и ще престана да продавам кожуси на екватора?!

    ОтговорИзтриване
  4. Не трябва да спирате да продавате кожуси. Може би трябва да сменим екватора с някое друго местоположение?!?

    ОтговорИзтриване
  5. А може би трябва да почна да продавам кебапчета?! Леле, какъв наплив от клиенти тогава ще има! Какви книги, какви статии, какви идеи, какви ценности - кебепчета требат да българина, и ракийца, и салатка от домати и карставички, м-м-м-м, и шкембе чорбица, и биричка, ох, живоооот! Пей, Гергано, кучко силиконова!!!!

    ОтговорИзтриване
  6. За огромно съжаление, Ангел Грънчаров е безкрайно прав. Даже си мисля, че не е бил достатъчно краен, описвайки някои от най-гнусните ни качества.
    Като пример, аз не бих казал: "не обичаме и завиждаме на ония, които ни превъзхождат – вместо да ги подкрепяме и насърчаваме се опитваме да ги бутнем в провала", въпреки, че смисълът е верен. Аз бих се изразил малко по-крайно: "Ненавиждаме от цялата си душа всеки по-умен, по-кадърен, по-работлив или по-талантлив от нас. Опитваме се да му пречим с всички сили, правим всичко възможно да го унищожим. Изпитваме огромно удоволствие да унижаваме и тъпчем тези, които ни превъзхождат."
    Не случайно прословутия виц за българите в ада, край чийто казан няма дявол, защото те сами дърпат назад всеки, който дръзне да се измъкне, изобщо не предизвиква смях. Просто е твърде верен...
    Колкото до склонността ни да се самозалъгваме, бих добавил и, че обичаме да ни лъжат. Склонни сме да обожествяваме мигновенно всеки, който ни казва това, което искаме да чуем. Дори когато подсъзнателно сме наясно, че отново ще ни излъжат, все пак безумно вярваме на поредния месия, който ни обещава, че ще ни "оправи"...
    Но и това не трае вечно, а само до появата на следващия месия и поредната порция лъжи...

    ОтговорИзтриване
  7. Не мога да кажа, че изброените характеристики са погрешни. Но принципно смятам, че е доста неправино да се оценява само едната страна на монетата. Като всеки народ (и всеки човек, също така) и българите имаме не само отрицателни, но и положителни черти. И често пъти едните компенсират (или заличават ефекта от) другите. И в двете посоки...

    По темата за различната народопсихология и особености - горещо препоръчвам книгата на Михаил Минков "Защо сме различни" (неотдавна излезе и второ преработено издание).

    А ако спечеля книгата на г-н Грънчаров - нека да е с автограф! ;-)

    ОтговорИзтриване
  8. Ще отговоря с един цитат: ".. Науката твърди, че поведението на всеки народ може да бъде описано така както поведението на всеки човек, т.е. така както всяка личност си има характер, така и всеки народ има своя. Той не е механичен сбор от характерите на всички личности принадлежащи към народа, а е нещо отделно, характеризиращо народа като цяло, формирало се исторически, и в известна степен определящо поведението на всеки самоопределящ се като част от този народ в миналото, в настоящето и в бъдещето..."

    ОтговорИзтриване
  9. Валя Кръстева06 декември, 2009 12:26

    Колегата Ангел Грънчаров за пореден път е безпощадно прав, дори бих казала, че на места е твърде мек в изказа. Като човек, който наивно мечтае гражданското общество в България най-накрая да се роди, все по-често се улавям, че се поддавам на дълбоко песимистични мисли в това отношение. През хоследните 20 години не веднъж и два пъти се опитвах, с приятели, разбира се, да накарам "гражданите да излязат от пещерата", но се сблъсквах с неимоверната съпротива, подобно блестящото произведение Платоново - Митът за пещерата. За онези, които не са имали възможност да го прочетат - "Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят. Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види, след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката, и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал - сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "
    Колко тъжно!!! Разпознавам своя народ и все по-често се питам - Струва ли си да изкарваш някого от пещерата, щом самия той харесва другия живот и го предпочита? Но пък, как да живеем ние - дето сме усетили силата и полета на свободата?!

    ОтговорИзтриване
  10. Не искам да коментирам излишно, само искам да Ви споделя, че коментара Ви и по-специално завършека са разтрисащи, настръхнах чак.

    Дали ще имате нещо против в духа на Ангел, да го публикувам в блога като отделен постинг?

    ОтговорИзтриване
  11. Анонимен07 март, 2010 21:27

    Ще кажа само евалата,защото това е първото нещо в което виждам всичко директно в очите(нещата такива каквито са).Във vbox гледам само ни хвалят колко сме велики и т.н.Още съм малък и се изумявам ежедневно на българската простотия(нещата в статията и други)и с жалост разбрах,че аз като потомец на българския род съм наследил част от тях.Тези истини по някъкъв начин трябва да бъдат показани на по-видни места,така че да могат да бъдат забелязани от хората.Мисля,че българския род ще се смеси напълно с цигани,турци и останалите ни съседи,че просто ще изчезнат тези заслужаващи почит българи и ще станем такива към каквито сме тръгнали.Времето да си стъпим на краката отминава и като едно от нашите отрицателни кащества ние ще го изпуснем и пак ще се изложим.В момента циганите са проблема в градовете,но за да е по-интерено има турци по-селата които правят паметник на турчин превзел Родопите(ако не се лъжа),убил 100 000 българи само при превзимането и още толкова потурчил.Освен това караме второ турско робство под което паднем ли няма да се освободим както в първото.Надявам се да не съм се отдалечил прекалено много от темата която обсъждаме,но нуждата от ново духовно възраждане е огромна.Извинете ме за правописните ми грешки,но българския не ми е най-силната страна.За да завърша подобаващо ще добавя,че тезата е много добра и точна,а истините в нея могат само да ни да ни дадът пример към какво да се стремим.

    ОтговорИзтриване
  12. Анонимен27 май, 2010 20:13

    Често съм си мислила по въпроса, колко повече заслужава нашата нация, често си мисля и обаче, как всяка нация си е заслужила съдбата по специфичен за нея самата начин. Мълчанието е острието на ножа за нас. То, изразено като погрешно разбрано достолепно търпение, се е превърнало отдавна в едно апатично робско смирение, и най-лошото е, че робството отдавна е история, но ние сме попаднали в неизлечимото робство на собствения си страх. Страхът има много измерения, но в нашия случай той е заел първо място в това да се съгласяваме с всичко, да изказваме само онова познато"ДА", вместо да си признаем, че не сме в състояние да се справим с даден проблем или ситуация.
    Ролята на " Пробвам дупки всякакви..." за пореден път показва невъзможността на българина да си признае, че не е вещ в нешо.
    За предпочитане е да се пробва, а пък каквото дойде. За огромно мое съжаление, и нашите политици не са много далеч от тази максима, и не случайно е станало, каквото е до момента.
    Прочетох всичко по-горе и защото работя всеки ден с хора, които не са от български произход, и всеки ден се опитвам да им докажа, че си заслужава да работят с нас българите. Примерите са различни в действителността,и често ме опровергават. Не съм се отказала да търся начин, може би и за да убедя самата себе си, че има начин да вярвам в мотивацията на нас българите, а не в овчето ни стадно поведение. Иска ми се да спрем да се оправдаваме само и единствено с липсата на достатъчно средства, и да проумеем факта, че една здрава нация се крепи на чувството й на самосъзнание. Не може да очакваме да бъдем уважавани от останалите, ако ние самите не се уважаваме достатъчно. Не можем да сме само едни подмолни, очакващи чуждата помощ миряни. Не можем само песимистично да критикуваме, ако не изискваме необходимото от нас самите. Една уважавана личност се дава за пример, когато трябва да се оберат и обществени овации. Но в България се гледа често в паницата на другия, без да си даваме сметка, какво всъщност е струвало, паницата да бъде пълна със стойности и някакъв род блага.
    И търся, уважаеми съмишленици...Все още търся смисъл в идеалите, които са тласкали по-различните българи към нещо велико. Може и да не са много, но си струва да вярвам в именно този родов български корен.

    ОтговорИзтриване